* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка, мамо, Грозданка,
Грозданка, бяла кадъна!
Грозданка по двор ходеше,
люто майка си кълнеше:
- Бог да те убий, мър, мале,
дето ме даде, отдаде
на Павли, на хайдутина,
на Павли, на комитата!
Мен ми е, мамо, додяло,
додяло и дотегнало,
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия
и тънки саби да мия.
Една ми вечер донесе
една ми риза кървава
и във ризата, мър, мамо,
една ръчица десница,
на мало пръхче пръстенче,
на пръстенчето писано
на мойто братче името,
на мойто братче - Иванчо...
- Любе Павле ле, Павле ле,
какво ти сторих, направих,
та ми братчето кайдиса?
- Любе Гроздано, Грозданке,
времето беше мъгливо,
не можах да го позная,
отдалече го застрелях,
отблизо глава отрязах!

 

Левка, Свиленградско; хороводна (СбНУ 61/2001, № 215 - "Хайдутин донася на жена си ръката на убития й брат - 16").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013