* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
бели си ръки кършеше,
златно кандило миеше,
та го на Бога палеше,
палеше и се молеше:
- Боже ли, милни Господи,
чуй ме, Боже ле, послушай!
Стори ме, Боже, престори
на сиво-бяло гълъбче,
високо да си прехвръкна,
далеко да си отида,
далеко и по-далеко -
на майчинем си дворите!
Че вейке ми е додяло,
додяло и дотегнало -
кървави саби да мия,
търговски глави да крия.

 

Кондолово, Царевско; зап. в Приморско, Бургаско; на собакь (СбНУ 57/1983, № 1308 - "Дотегнало й да крие кървави глави - 1").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013