* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Славей ми пее в нова градинка;
не било славей, най било Рада.
Рада стринина пещемал прала,
прала, плакала, майка си клела:
- Да не аросаш, да не прокопсаш,
дето ме даде на лудо-младо,
на кеседжия, на завръсчия.
Слънце заходи, коня изводи,
друм да превала, друм кириджия,
друм кириджия, друм рабаджия.
Аз му заръчам: "Зло да не сториш,
зло да не сториш с моето братче,
то по друм ходи, та керван води
със стриково ми, с вуйково ми!"
Първа вечер доде, армаган ми носи,
арамаган ми носи мешин дисаги;
аз си погледнах мешин дисаги,
кървави ризи и дясна ръка,
и на ръката позлатен пръстен,
и на пръстена братово име.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013