* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Гано, Драгано, мамина Гано,
отка те, мама, там дадох,
сякаш, че ми те продадох,
та веднъж не щеш да дойдеш
у милна майка на гости!
Че колче дойдем на гости,
от порта викнеш, заплачеш,
събереш, Гано, хората,
хората, Гано, комшиите.
Не можах да те попитам -
изтъка ли си платното,
ожъна ли си екинът,
прекопа ли си лозето?
Гана мами си думаше:
- Майно льо, стара драгайо,
кога ме питаш, да кажа -
ала ми лозе залело,
град ми екинът убило,
платно ми очи покрило,
кога ми не е харото,
харото, като хората!
На кон го гледаш - челяк е,
на земя слезе - пихтия;
заран си рано излиза,
вечер се късно завръща,
отдалеч иде, хем вика:
"Излез ми, Гано, отвори
и ми кончето поемни,
и на кончето дисаги!"
И във дисаги, майно льо,
човешки глави и ръце,
на мойто братче ръката,
ръката, мамо, дясната,
и на ръката пръстенче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013