* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Де, мари, де!/ Кукували й, мари, кукувала, сива кукувица.
То не е било сива кукувица,
най е било Еленка гъркиня,
на бял Дунав бели ризи пере,
ем ги пере, ем майка си кълне:
- Бог да убий мойта стара майка!
Не ме й дала аз дето съм щяла,
най ме й дала на едно лудо-младо.
Деня ходи из гора зелена,
нощя ходи по хайдушки пътюви.
Че ми носи все кървави ризи,
че ме кара среднощ да ги пера.
Снощи донесе една мъжка риза,
във ризата една дясна ръка,
на ръката й един сребърен пръстен,
че ми мяза на братова пръстен.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013