* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Жална гора, жал ми е на тебе,
и на тебе, и на моя макя,
оти ме е младо оженила,
оженила, на зло намерила,
на зла свекра, на по-зла свекърва,
а войно ти - върло кеседжия,
са нощ бие друми и клисури,
са нощ ходи, та кеседжиствуе,
са нощ му са порти отворени,
весден му са порти затворени,
весден лежи под зелена сенкя!
И снощи е от клисура дошел,
и донесе кървава кошуля,
у кошуля ръка от юнака,
на ръката пръстен бурмалия,
на пръстено писмо подписано,
подписано име Михаиле.
Се прилича на моето брате,
на моето брате Михаила!
Дочул ми я войно кеседжия,
та па си ю потийо говори:
- Мучи, мучи, мое първно любне,
мучи, мучи, да би онемела!
Може да е твое мило брате,
може да е, мори, та не е ли,
може да е брате погинало.
Среснасме се у тесни клисури,
тевно беше, та се не видоме,
много бевме, та се не познавме,
срам ни беше, не приказавме си,
може да е брате погинало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013