* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Ой, булка върви, булка, бре, шета през гора, ле, зелена.
- Жалим, горо, жалим, сестро, двама да жалиме,
ти за листа, горо ле, сестро, аз за първа младост.
Тизе листа пак ще да изкараш,
язе младост нема веч да вида,
мен ме й майка младо оженила.
Та па ме е на зло намерило,
на зъл свекър, па на зла свекърва,
два девера, до два люти змея,
две етърви, до две люти кучки,
две зълви, до две люти змии.
Лудо-младо, върло кеседжийче,
весден му са порти затворени,
са нощ му са порти отворени,
вечер иде, на полунощ дойде,
та докара тая врана коня,
конята е богме бащина ми,
на конята това, ле, синьо седло,
на седлото кожени дисаги,
у дисаги кървава кошуля,
кошулята от моята майка,
у кошуля от детенце глава,
я главата от моето внуче,
до главата от юнака ръка,
ръката е от моята брата,
до ръката от мома плетенка,
плетенка е от моята сестра.

 

Градево, мах. Сръндашка, Благоевградско; сватбена - на път за черквата (НПЮзБ 2, № 728).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013