* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви през гора зелена,
на глава й, на глава й, бре, червено було,
като върви булка, жално-милно плаче:
- Черней горо, мъри, двама да чернейме,
ти за листи, горо, аз за първо либе!
Тебе те е, горо, слана изгорила,
а пък мене, горо, мама изгорила,
че ме й дала, горо, на едно лудо-младо.
Нощем ходи, горо, по широко поле,
денем ходи, горо, из дълбоко доли.
Снощи й дошло, горо, дошло и донесло,
донесло ми й, горо, бре кървава риза,
във ризата, горо, бре челяшка ръка,
на ръката й, горо, на малкийо пръстец,
на пръстеца, горо, пръстен бурмалия,
тази й ръка, горо, на мой милин братец!
Черней горо, мъри, двама да чернейме,
ти щеш, горо мъри, пак да си покараш,
аз ще, горо мъри, зян да си отида!...

 

Горна Оряховица (СбНУ 26/1912, с. 250, № 333 - "Черней горо, мари, двама да чернеем").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013