* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Мама на Пенка думаше:
- Дорде беше удома,
бяла беше кат кадъна,
червена като ябълка.
Откак се, Пенке, ожени -
почерня, Пенке, погрозня -
черна като циганка,
кирлива като влахинка.
Де кат те срещна и стигна,
все плачеш и си плакала.
Забравям да те попитам -
мъмри ли те стар свекър,
стар свекър, стара свекърва?
- Мамо, стара майко,
кат ме питаш, ще кажа.
Не ме мъмри стар свекър,
стар свекър, стара свекърва.
Мене ми, мамо, омръзна
хайдутин мъж да водя,
кървави ризи да пера,
да пера и да изпирам.
Човешки глави да крия,
да крия, да не миришат.
Остри ножове да изтривам,
да изтривам, да не ръждясат.

 

Енев рът, Севлиевско; седенкарска и по беленки (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013