* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка извор идеше, идеше,
и бистра вода лиеше,
ем бели ръце миеше,
злата кандила палеше,
ем се на Бога молеше:
- Поможи, Боже, поможи,
ръжови саби да миям,
търговски глави да мецкам!
Бог да убие мама ми,
мама ми, още татко ми,
що ме омъжи далеко -
при дванайсет ми села!
Додяло ми се, додяло,
сама у кукя седещем,
бели погачи месещем,
тонки буреци сучещем,
и клети турци чакащем,
и мъжкото дете лулащем.
Бог да умие мама ми!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013