* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Славей ми пое, Раде, славей ми пое,
у гъста гора, у лева река.
Не ми е славей, но е девойкя,
пещермалъ пере и майкя кълне:
- Проклета да си, мале, проклета да си,
защо ме даде, мале, защо ме даде,
за селянино, за душманино!
Весден си оре, оре и копа,
са нощ си ходи по хайдутлуко.
Са нощ му порти, порти отворени.
И снощи ойде и ми донесе,
и ми донесе кървава риза
и у ризата кървава ръка,
и на ръката той златен пръстен.
Пръстеня беше на мойто братче!

 

Драговищица, Кюстендилско; на полето, когато берат ябълки и череши (СбНУ 60/1993-1994, № 773 - "Жена на разбойник - 1"; =СбНУ 61/2001, № 208 - "Хайдутин донася на жена си ръката на убития й брат - 9").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013