* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка из двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше (2)
и на Богдана думаше:
- Бог те убило, Богдане,
Бог те занело, Богдане!
Не омръзна ли ми, Богдане,
кървави ризи да пера,
хайдушки глави да крия.
Снощи ми, Богдане, донесе
на мойто братче ризата,
ризата, Богдане, главата.
- Я мълчи, мълчи, Грозданке,
мъгла бе, та го не видох,
тъмно бе, та го не познах!

 

Долна Митрополия, Плевенско, на тлаки и седенки (Стоин-ТВ, № 3062).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013