* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

На Рада гости дойдоха,
Радините братя дур девет.
Сложи им Рада, кани ги,
яли са сладко, пили са,
доста са време седели,
тръгнали да си отиват.
Рада е с тях тръгнала,
тръгнала да ги изпрати.
Като из пътя вървяха,
никой й нищо не рече -
Рада е жална, та й тъжна.
Най-малко братче Радино,
то си на Рада продума:
- Како ле, како Радо ле,
защо си тъжна, кахърна?
Га беше, како, у нази,
бяла беше като кадъна,
червена като ябълка.
Откък се, како, ожени,
черна си, грозна станала,
черна кат тъмна къпина,
от кому ти е золума,
дали от свекър, свекърва,
или от зълви, девери,
или от малко детенце?
Рада му дума, продума:
- Братче ле, малко, глупаво,
не ми й золум от свекър,
от свекър и от свекърва,
от зълви и от девери,
нито от малко детенце,
най ми й золума от Стоян,
от Стоян, моя любовник,
вечер си късно излаза,
сутрин се рано завръща
и всяка сутрян донася
по една риза кървава,
по една сабя неизтрита.
Кара ме, кара млад Стоян,
да му ризата опера,
опера, да га изсуша,
да му сабята изтрия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013