* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Пенка си по двор ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
Петър си люто кълнеше:
- Додеяло ми е, либе ле,
ножове остри да трия,
твоите золуми да крия!
Ката вечер ми носиш
кървави ризи да пера,
по три пъти да препирам.
Снощи ми вечер донесе
братова бяла кошуля,
от моята ръка везана.
Как да те, Петре, аз либя,
като си ми брата затрило!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013