* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Жална горо, жал ми е за тебе,
и на тебе, и на моя макя,
оти ме е младо оженила,
колку младо, толку надалеко,
колку далек, толку на зло место -
на зол свекър, на по-зла свекърва,
два девера, като два змея,
две етърви, като до две кучки,
зве зълви, като до две змии.
А любне ми върла кеседжия -
весден му са порти затворени,
кога съвне, нему тогай мръкне,
кога мръкне, нему тогай съвне...
Вчера ойде, на полунощ дойде,
и донесе струнени дисадзи,
у дисадзи кървава кошуля,
у кошуля от юнака ръка,
на ръката пръстен бурмалия,
у кошуля от мома плетенка...
Дисадзите - като на баща ми,
ръката - като братова ми,
пръстен - като на снаха ми,
а плетенка - като на сестра ми...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013