* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Жална горо, жал ми е за тебе,
и за тебе и за мойта младост!
Клета да е, горо, мойта майка,
дето ме е млада оженила,
оженила, на зло изпратила -
на зъл свекър и по-зла свекърва,
на девери - върли кавгаджии,
и две зълви, като люти змии.
А либето - стара пияница,
денем пие, ноще хайдукува.
Омръзна ми вечер да го чакам,
тежки порти късно да отварям,
клети глави кървави да крия...

 

неуточнено (Самодиви. Народни песни. /Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. София, 1926, с. 77 - "Невестина жалба").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013