* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Побегнала е Мария,
през манастирска кория,
хем бега, хем Богу се моли:
- Дай ми, Боже, ветрове,
листата да събори,
стъпките да ми заличи,
да ме не стигне млад Стоян.
Таман е това думала
и Стоян иде по нея.
- Марийке, Марийке,
от кого бегаш, Марийке,
дали от свекър и свекърва,
или от мъжко детенце?
Марийка Стоян думаше:
- Нито от свекър и свекърва,
нито от мъжко детенце,
от тебе бегам, Стояне,
че мене, либе, дотегна
кървави ризи да пера,
кървава пушка да трия,
юнашки глави да крия!

 

Белица, Разложко; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013