* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Жално ми е, мори, на моята макя,
ке ме мене млада оженила,
ка бех млада така надалеко,
та ме на зло мене намерила,
на зли свекор, на по-зла свекърва,
либе ми е върли кеседжия.
Дене ходи по поле широко,
ноще ходи по гора хайдутин,
та докара една врана коня,
на конята кървави дисадзи,
у дисадзи кървава кошула,
у кошула от юнака ръка.
Тая ръка от моята брата,
на ръката пръстен бурманлия,
тоа пръстен я сам го носила,
па кошуля язе съм я шила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013