* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Славей ми пее под трендафила,
не било славей, а била Рада.
Бяла Рада прела и плакала,
плакала, майка си люто клела:
- Проклета да си, че ме ожени,
за младо момче, младо хайдутче.
Вечер вечеря и навън излиза,
дохожда си - ни пели петли,
ни пели петли, ни повтарили,
и ми донася шарена торба,
а в торбата кървава риза,
а в ризата кървава ръчица,
и на ръчица бурмян пръстен,
бурмян пръстен - братов пръстен...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013