* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Горо, жал ми е, горо, на теб,
на теб и на стара майка,
където ме е млада оженила,
оженила, млада зацърнила,
на зла свекъра, на по-зла свекърва,
и на война - върла кеседжия.
Сва нощ ходи, сва нощ кеседжуе,
сва нощ са му порти затворени.
Ка си дойде спроти ден Великден
и донесе свилени дисаги,
у дисаги кървава кошуля,
у кошуля ръка от юнака,
на ръката пръстен бурманлия,
на пръстена име подписано -
"На моего брата Михайла".
Църна горо, двама да църнеем,
ти църнееш за твоите листа,
аз църнея за моята младост.
Твои листа бърже ще се върнат,
моя младост няма да се върне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013