* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Вървяла й мома боса по камък,
как й вървяла, тъй билки брала,
кат вървяла мама си клела:
- Проклета да си ти, стара мале,
дет не ме даде, дето съм щяла,
а най ме даде на баш хайдутин!
По среди-нощи иде, иде и вика:
"Ставай, Тодоро, порти отваряй,
порти отваряй, коня поемай,
коня поемай, да го разходиш!"
Че го разходя из равни двори,
че го завържа под сайванята,
под сайванята, под челмарята.

 

Бабово, Русенско; лазарска (Архив КБЛ-ВТУ); челмар - навес, който се е намирал пред хамбара и царка (помещение за царевица); под него са завързвали добитъка. Песента очевидно спада към мотива за лош съпруг (разбойник), който накрая донесъл на жена си отсечена ръка с пръстена на нейния брат (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013