"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник). Съст. Т. Моллов

* * *

Манушка кълне мама си:
- Мале, да се провалиш,
дето си ме, мамо, ти дала
на този, мамо, Богдана,
Богдана, баш хайдутина,
че на мен ми е омръзнало,
полунощ порти да отварям,
полунощ да ги затварям,
мешин дисаги да смъквам,
кървави саби да трия,
човешки глави да трия,
човешки глави все момски,
все с разчесани перчеми.
Снощи ми, мамо, донесе
една ми, мамо, ръчица,
на ръчицата златен пръстен,
на пръстена му името,
името му е написано -
това е на брат ми ръката.
Богдан на Манушка думаше:
- Мълчи, Манушке, не плачи,
времето беше мъгливо,
не можах да го позная.

Айдемир, Силистренско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013