* * *

Чер Арапин на бял кон и назлън Донка

Бяла Дона, мома вятър,
пременена, наредена, (2)
кат за сватба нагласена,
открадна я чер арапин,
че га качи на коня си,
жа га води в Арабия.
Бяла Дона сълзи рони,
чер арапин Донка дума:
- Донке, Донке, бяла Донке,
кажи, Доне, защо плачеш?
Отговаря бяла Дона:
- Ой те тебе, чер арапин,
де жа видя мойта майка,
мойта майка, моя тейно?
- Ой те тебе, бяла Доне,
ти жа видиш твойта майка,
твойта майка, твоя тейно,
кога върба грозде даде
и коприна - жълти дюли.
Отговаря бяла Дона:
- Ой те тебе, чер арапин,
я си подай ножчето,
ябълка да си разрежа,
на деца бакшиш да заня.
Излъга се чер арапин,
та си ножчето подаде.
Тя го взела бяла Дона,
тя ябълка не разряза,
ам се в сърцето забола.

 

Левка, Свиленградско; трапезна (СбНУ 62/2009, № 1484 - "Отвлечена от арапин мома се самоубива").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013