* * *

Чер Арапин на бял кон и назлън Донка

Седнала е бяла Неда,
мари, Недо, бяла Недо,
вечерица да вечеря
между мама, между татя,
между нейни девет братя.
Турчин през пенджур пресече,
че си грабна бяла Неда,
че я на конче преметна.
Неда на турчин думаше:
- Кога тука ще се върнем?
Турчин на Неда думаше:
- Кога върба роди грозде,
а ракита жълта дюля!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013