* * *
Чер Арапин и болна мома жътварка
Духни, духни, вятро,
духни, горненино,
да раздухаш, вятро,
моите ясни гласи
нагоре й надолу,
към царюви двори -
да чуй мойто любе,
да чуе, да дойде,
че яз болна лежа
на голяма нива,
под снопова сянка.
На глава ми седи
черно ми арапче.
Бяла книга държи,
черно писмо чете
и се Бога моли:
"Дигни, Боже, Бона,
че я да га зема!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013