* * *

Чер Арапин и болна мома жътварка

- Повей, повяй, вятро,
надолу й нагоре
към царюви двори,
та разлюляй, вятро,
моите ясни гласе,
сал да чуе, вятро,
мойто първо любе,
да чуй, че да дойде,
че аз болна лежа
на долненска жътва,
на голяма нива,
под снопова сянка.
Арапян ме гледа
и се Бога моли:
"Боже, мили Боже,
я вдигни ми Станка,
че ми било драго
българка да водя!"
Я се Богу моля:
"Боже, мило Боже,
я земи ме, Боже,
че не ми е драго (2)
арапин да водя!"

 

Никола Козлево, Новопазарско; жътварска - към пладне и на обяд (СИБ 2, № 599 - "Жътварка иска либе да й чуе ясен глас, та да дойде").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013