* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

- Попей ми, Славке, попей ми
с едно гърло два гласа,
с един език две думи.
- Не мога, байне, да пея,
много съм тъжна, кахърна. (2)
Снощи навънка излязох
псетата да си нахраня,
портето да си заключа,
че ми се й сянка мярнала,
сенчица, карамфилова. (2)
То не е сянка карамфил,
най-било върли хайдути. (2)
Остри ножове вадеха
и се на мене канеха. (2)

 

Златарица, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013