Цар иска Славка (слуга) да му попее. Съст. Т. Моллов

* * *

Царя на Славка думаше:
- Я викни, Славке, та запей -
из едно гърло два гласа,
из един език две думи.
Славка на царя думаше:
- Не мога, царю, да пея
из едно гърло два гласа,
из един език две думи.
Станало е девет години,
мъжът ми, царю, комита
в таз гора зелена.
Той ще ми гласа познае,
ще ми главата отреже.

Сушица, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013