* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

Царя на слуга думаше:
- Попей ми, слуго, попей ми,
от едно гърло два гласа,
от една уста две думи.
Слуга на царя думаше:
- Не мога, царо, не мога,
не мога, царо, да пея -
голям съм хаир заправил -
на ново село черкови,
на бърза Тунджа камен мост;
хазна ми, царо, не стига,
хаиря да си доправя.
Царя на слуга думаше:
- Я викни, слуго, я викни
из едно гърло два гласа,
из една уста две думи;
ако ти хазна не стигне,
царя ще хазна да даде,
хаиря да си доправиш.
И слуга викна, та запя
из едно гърло два гласа,
из една уста две думи...

 

Преслав, Бердянски уезд, Таврия - Украйна (Върбански, № 473 - "Царя и слугата му").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013