* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

Царю на Славка думаше:
- Славке ле, моме Славке ле,
Славке ле, йесмер българке,
попей ми, Славке, попей ми
от едно гърло два гласа,
от един език две думи!
- Не мога, царю, да пея,
твърде съм тъжна, кахърна,
голям си хайрят заправих -
на дълга пътя кладенец,
сред гора голям манастир,
керестето не стигна,
затуй съм тъжна, кахърна!
Царю на Славка думаше:
- Не бой се, Славке, не бой се,
аз ще ти всичко доставя -
и бяло сребро, и жълто!
Тогаз му Славка запяла
от едно гърло два гласа,
от един език две думи...

 

Ашиково, дн. Певец, Търговищко (СбНУ 42/1936, № 333 - "Цар и мома").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013