* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

- Попой ми, слуго, попой ми! (2)
- Не мога, цару, не мога,
не мога, цару честити!
Тежка ме грижа налегна,
големо гайле обори -
девет съм църкви заправил,
ни една не съм доправил...
- Не бой се, слуго, не бой се,
не бой се, слуго, запой ми!
Я че ти скъпо заплатим -
петстотин бели грошове,
хиляда жълти жълтици,
та църкви че си доправиш.
Запой ми, слуго, не бой се!

 

Дивотино, Пернишко (СбНУ 49/1958, № 129 - "Попой ми, слуго, попой ми"); всеки стих се повтаря.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013