* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

Царя на Славка говори:
- Я викни, Славке, та запей,
из едно гърло два гласа, (2)
из една уста две думи.
Славка на царя отвръща:
- Не мога, царю, не смея,
че либе ми е хайдутин,
като ми гласа познае
право при мене ще дойде,
главата ще ми отреже,
и теб ще, царю, погуби.
Царя на Славка говори:
- Я, викни, Славке, не бой се,
нали е царска заповед!
Славка си царя послуша,
викнала Славка, запела;
от дек я дочу либе й,
право при Славка дохожда,
на Славка глава отреза
и си е царя погубил.

 

Дерманци, Луковитско (Стоин-ТВ, № 3058).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013