* * *
Цар иска Славка (слуга) да му попее
Царя на Славка думаше: (2)
- Я викни, Славке, та запей,
с твоя глас, Славке, кат славей,
от едно гърло - два гласа,
от едни уста - две думи!
Славка на царя думаше:
- Не мога, царю, да викна,
ни с едно гърло - два гласа,
ни с едни уста - две думи.
Баща ми лежи на постел,
брата ми турци хванали,
майка ми - клета вдовица,
не мога, царю, да пея!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013