* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

- Попей ми, слуго, попей ми,
с твоите тънки гласове -
повесели ми гостето,
да им е сладко ядене,
да им е пивко пиене!
А слуга тийо говори:
- Не мога да ти попея;
тежка ми грижа паднало,
като на Витош мъглата -
паднало, не се раздига!
Сина си имам чуждина,
хабер ми снощи допрати:
"Да ме не чака макя ми -
чуждина ми е по-арно,
людето по ми сговорни
и по на сърце девойки;
да ме не чака макя ми!"

 

неуточнено (Славейков, Книга на песните, 1941, № 168; =Славейков, Книга на песните, 1995, № 170 - "Попей ми слуго, попей ми!"); трансформирана, погрешно отнесена към Веркович-НПМБ, № 316.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013