* * *
Девет сестри ка бракя немали,
и тамо е върла жалба било.
Па отишли у гора зелена -
сухо дърво на брата створили,
очи са му две църни череши,
образе му - пазарски ябълки,
вежди са му морски пиавици,
зъби са му два низа мъниста,
уста са му шекерна кутия,
коса му е трава презморкина,
снага му е дъска рендосана,
ръце, нозе - два стръка босильок.
Завали го сестри у селото,
завали го сестри у хорото -
задали се ситни, дребни врабци,
та си клюват брату църни очи!
На сестри се жалба нажалело,
та на врабци потийом говора:
- Ишу, ишу, ситни, дребни врабци!
Завели го сестри у механата,
па му дали вино да си пие -
мъртви ръце чаша не придържя,
мъртви уста вино не глътиня!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013