* * *
Девет сестри братец си немали.
Отишли са у гора зелена,
отишли са у пусти усои.
Сухо дърво за братец намерили,
сухо дърво за братец направили.
Облекли му свилена кошуля,
подир кошуля джубе - памуклия.
Опасли му пояс медрелия,
въвели во у хладни механи,
дали му вино троегодско.
Мъртви ръце вино не приймат,
мъртви очи не могат да гледат,
мъртви уста не могат да думат.
Излезнала най-малка сестрица,
та се виком провикна:
- Божице, мили Божице!
Дай му, Боже, нозе да си ходи,
дай му, Боже, ръце да си лови,
дай му, Боже, очи да си гледа!
Доде она това издумала,
он си викна: - Леле, сестро,
леле, сестро, ела да си пиеме!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013