* * *
Шчо ми беа до две мили сестри,
ми немае ни татко, ни майка,
нито брата, ни пък братучеда.
Ми пойдое долу в рамно поле,
пресекоя дърво кипарово
и зедое камен становити.
Си пойдоя дома во дворови
да си правит своя мила брата -
снога клале дърво кипарово,
глава клале сурована земя,
кръв ми клале цървеноно вино,
косми клале тура ибришима,
вегьи клале морски пиявици,
клепалици лястовечки криля,
очи клале от църноно гройзе.
Со се си го брата направиле,
ток се чудит до две мили сестри:
- Ай ти тебе, наши мили брате,
со се ми те мие направихме,
уста немаш да ни проговориш!...
Тога Бога му се дожалило,
им изпрати ангел от небеси,
душа даде, брата им го крена.
Го кръстие брата Димитрия,
им живея триесет години.
Много сестри ми се зарадвае:
- Айде, брате, да те завършиме!
А брат некет да ми го завършит.
Ми станае до две мили сестри,
ми станае, ми го завършие.
От ми умре братец Димитрия,
се убие до две мили сестри...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013