* * *
Девет сестри брат си нямали,
сухо дърво брат са тварили.
Снага му е тази тънка топола,
крака са му два бора високи,
ръцете - два корена босилек.
Очи са му две черни череши.
Та го завели в хладни механи,
та пили люта ракия.
Поръчали на техния си брат
сухо дърво чаша трима.
Викнали са девет сестри,
викнали та са заплакали:
- Леле, боже, мили боже,
сотвори ни сухо дърво,
сухо дърво за милен брат!
Дочул ги е този мил бог,
та извади на врабче душичка,
та даде на момчето душичка
и те са си имали брат.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013