* * *
Девет сестри, мори, брата си немали, брата си немали,
та им жално, оти брат немали,
та ойдоха в гора шимширова,
откършили пръчка шимширова,
сложили са между девет сестри
и нея са брата братимили,
та им жално оти брат не дума.
Сестри думат, брат не им говори,
па викнали сестри, заплакали:
- Ой ле, Боже, ой ле, мили Боже,
защо, Боже, едно братче нема,
между назе братче да си седне
и на сестри дума да продума?
И на Бога върло дожалело,
па създаде девет сестри брата,
между девет братче е седнало
и на сестри вели, ем говори:
- Ой, виека, девет милни сестри,
та защо сте за брат се плакали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013