* * *
Калесала й, калесала
силистренската паша
до триста млади пилвана.
Пилвани гюреш да правят,
народа сеир да гледат.
До триста пилвана се събраха,
бели си ръкави опрятаха,
тънки си снаги кършаха
и на пашата думаха:
- Ой ми те тебе, паша силистренски,
защо ни калеса и ни повика?
Дали тънки снаги да угляваш,
али бели ръкави копринени,
али пилванян да ни изкараш,
да се с пилванян поборими?
Паша се чудум почуди,
та че ич пашата искараха
една ми мечка штравница.
Като мечката излезе,
кого дето хване -
в земята го удари.
Пашата пак чудом почуди,
де им пелванян да намери,
че наля жълта бъкличка
с хубаво вино червено,
че калеска проводи
до Тодорчи Карнабатлийчито.
Тодорчо, като калеската пое,
че вдигна от винцето за пиене -
в бъкличката вино не остана.
Той на калесниците продума:
- Калесници, вие калесници,
много здраве на пашата,
дали му се вино свидеше,
дали му се вино не станяше,
повечко калеска да проводи
и за майка калеска да остане,
и тя от винцето да пий,
да рече мама, да рече,
че юнак хранила.
Та че се Тодорчо назадя повърна,
че при майка си отиде:
- Аз ще да ида, мамо, да ида,
с мечката да се поборя.
Майката му тихом говори:
- Седи си, синко, не ходи,
с мечка шега не бива,
тя й до триста пилвана надвила
и си ги на полам изяла.
И тебе, сино, жда надвие,
яла совсем ще изяде.
Тодорчо нищо не рече,
обзе тесни кюспета,
стана Тодорчо, отиде.
Гато близко наближи,
пашата на висок чардак седеше,
отдалеч Тодорча видя
и се ясно провика:
- Тодорчо, ясно пилванчо,
нямаше ли за тебе въжа,
въжа, та да се обесиш,
нямаше ли вода за тебе,
да идеш, да са удавиш.
ми туку, Тодорчо, ти доде,
с мечката да се бориш -
мечката триста пилван надвила,
все ги на полам изяла,
и тебе, Тодорчо, ж'да надвий,
я още съвсем да те изяде!...
Тодорчо се ясно провикна:
- Ой те тебе, паша силистрянска,
на девет съм мечки аз надвил
и тая десетата -
добър е Господ и за нея.
Таман й Тодорчо тва издума,
мечката прякум народа кръстоса,
право към Тодорчо отиде
и с Тодорчо се схвана.
Тодорчо време нямаше
да надене тесни кюспети,
ами се с мечката слови,
та ми борба сбори.
Малко си нещо бориха
до три дни и три вечера.
Дето мечката Тодорчо хванеше,
черни ми кърви течеше;
дето Тодорчо минеше,
кървави пътеки правеше;
дето Тодорчо мечката хванеше,
кокали с месо вадеше,
на върли ги псета хвърляше.
Тогава Тодорчо за водица ожадня,
а че се ясно провикна:
- Чувайте, мало й голямо,
всичките бели българи
и полвина турци,
нямам ли нейде някой,
някоя своя роднина,
али майка помайчима,
али баща побащтима,
али сестра посестрима,
али братя спобратима -
водица да ми подадат,
макар колко с лъжица,
устата да си разквася,
сърцето да си разблажа,
дано на мечката надвия?!
Всичките бели българи,
сякому дожаля,
не смеят водица да му подадат
от турските ръце големи,
а че на Тодорчо рекаха:
- Тодорчо, младо пилванчо,
кво си трасило,
такво си намерило.
Тодорчо му жалби дожаля
и още силно догневя,
като си мечката издигна,
че я у земята удари,
та я в земята набий
девет ми боя надолу,
че си на място седна,
че си ясно провикна:
- Гледайте, мало й голямо,
как м'са мечка надвива.
Всичките българи
тиснаха, та са засмяха,
турците каил не станаха,
пушки и пищови пълняха,
Тодорчо да убият.
Като се Тодорчо угади,
турците каил не станаха,
като се Тодорчо разигра,
който дето турчин стигнеше,
че го в земята удареше
и той ми се пукнеше!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014