* * *
Изгряло звезда звездичка
над росна гора зелена,
ве било звезда звездичка,
най било мечка стръвница,
стръвница мечка, кръвница;
де кого стигне, изяда, (2)
девет е пътя отбила
и девет друма затрила.
От царя ферман дофтаса:
- Няма ли юнак над юнак,
да си мечката погуби?
Ще му харижа, харижа
с кило бели грошове,
с шиник жълти алтъни!
Никой се от нийде не нае,
най ми се наел млад Стоян,
че се с мечката срещнали,
срещнали и се словили.
Малко се, много борили,
три дни и три вечери,
като мечката издъхтеше,
на гора листо опадваше,
като я Стоян издигнал,
и я в земята ударил,
девет ми педи потъна.
Че ми я Стоян одира,
одира и я напълнил
с деветгодишен бузалък,
и я на царя изпрати,
а че му царя хариза
със кило бели грошове,
със шиник жълти алтъни.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014