* * *
Научила се е, научила,
една ми мечка суравничка,
да ми изява, изява -
на чорбаджия - волове,
на сиромаси - биволи,
на говедаре - магаре,
а на попа - кравата.
Събрали са се, набрали
от девет села селяни,
да идат в гора зелена,
мечката да си утрепят.
Кога в гора отишли,
мечката в гьола лежеше.
Всички хукнали да бягат.
Кой си се качи на дърво,
кой в дупка, бре, влезе,
а кой са в шума зарови.
Там си беше Дамянчо,
Дамянчо, млада кехая,
със седемстотин козици.
Сам ги Дамян пасеше,
сам ги Дамян доеше.
Той си мечката утрепа,
та че се виком извика:
- Ой ва вас, от девет села селяни!
Га се от мечка боите,
защо във гора идете?
Та че си ги Дамян гонеше,
дето се в дупки криеха,
като мишки ги вадеше;
дето се на дърво качили,
като круши ги брусеше;
дето се в шума криеха,
като зайци ги ловеше...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014