* * *
Прочу се Вълчо, Вълчо ле,
в шумлянска гора зелена,
със тристотини уйнове
и девет сури кучета.
Не може човек да замна,
не може пиле да хвръкне.
Де го е чула, разбрала,
дор една мечка голяма,
девет години ялова,
та си при Вълча отиде
и си на Вълча ромоня:
- Вълчо ле, чуен чобанин,
яла щем да се бориме,
който й борба надбори,
той ще в гора да седи
с триста вакли ойнове
и девет сури кучета.
Та се бориха, бориха,
три деня и три нощове,
а га го мечка хванеше
тъй му месата късаше
и го на пилците хвърляше.
А га я Вълчо хванеше,
та хи кокали трошеше
и ги на кучета хвърляше.
Вълчо си мечка надбори,
та че я Вълчо разпори
и хи в корема намери
до три юнашки пръстена,
до три юнака изяла,
до три са майки плакали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014