* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Стояна са го бедили,
бедили и укривили,
та го в темница хвърлили.
Конче му отвън стоеше,
отвънка на калдъръмът.
Стоян конче си думаше:
- Моли се, конче, моли се,
да бъде лято дъждовно,
калдъръм трева да стори,
да се, конче ле, напасеш,
че ще ти писмо опиша,
в гривата ще го обшия
и ще те, конче, изпратя
във нашто село Велика.
Кога селото наближиш
да цвилиш, конче, да цвилиш.
Ако булче ми излезе,
гривата горе да държиш,
ако майка ми излезе,
гривата долу ще свалиш,
писмото да си отшие,
отшие, да го прочете,
прочете и да разбере,
да не ми се, конче, надяват,
че нема вейке да дойда,
в темницата ще изгния!

 

Велика, Царевско; инф. род. във Велика, дн. в Турция; на собакь (СбНУ 57/1983, № 252 - "В тъмницата ще изгние"); трансформирана. Според инф. песента отразява действителна случка. Героят е Стоян Митрев от с. Велика, Царевско. Работел като полски пазач (коруджия) в крайбрежното село Иниада, населено предимно с турци. Турчинът Салим бей наел въглищари да му приготвят дървени въглища, които изнасял с гемии и продавал в Цариград. Те му приготвяли въглищата, но той ги прогонил, без да им заплати. След време въглищарите се завърнали да накажат Салим бей, но не могли да го заловят и една нощ избили семейството му. Останала жива само старата майка на бея, която вече недовиждала, и при следствието дала показания, че един от нападателите бил Стоян, полският пазач, който наистина имал някаква прилика с един от въглищарите на име Слав. И макар че Стоян по това време отсъствувал от Иниада, съдът не го оправдал, осъдил го на доживотен затвор и той умрял в Одринския затвор. Стоян бил от рода на странджанския войвода Георги Кондолов.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013