* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Отиде Стоян, отиде
долу ми долу в ливаде
росенно сено да коси.
То му са й росно видяло,
седна Стоян да почине,
та легна Стоян, та заспа.
Змия му очите изпила,
в коса му гнездо извила.
Кончето му жално цвилеше,
Стоян се Богу молеше:
- Дано й година дъждовна,
дъждовна, още кишовна,
да ти юлари прогният,
да си във двори ти идеш,
жално на порти да цвилиш.
Ако излей мойта невяста -
горе си вдигай главата,
че тя ще да те продаде
за белило и турско червило.
Ако излей мойта майка,
долу си слагай главата,
да те улови майка, продаде,
на мене тя да ми струва,
че млад и зелен отидох.

 

Стоил войвода, Новозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013