* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Бан/байрактар свири и пее, а войската го слуша)

Що е поле чадър побелело -
все чадъри бели и червени,
един чадър само се бе зелен
и под него Боне байрактарче,
песен пее - все го войска слуша,
с кавал свири - все войска играе.
Каскандиса черна арапкиня,
пукна пушка низ гъста ордия,
та удари Боне байрактарче,
удари го между църни очи -
потекоа тия ясни кърви.
Едва Боне със душа продума:
- Ей, сегмене, ей, мои левене,
я слезнете доле у ливаге!
Тамо има коня на пайвани,
на конята свилена долама,
та бръкнете у свилни джепове,
извадете кърпа лененица,
обришете мои ясни кърви,
запратете назад на майка ми -
да се майкя на живот не нада,
да не нада, дрехи да не прави!...

 

Световрачане, Софийско (СбНУ 44/1949, № 536 - "Боне байрактарче - 1"); пайван - опънато на кол въже с което се връзва единият крак на коня.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015