* * *

Затрупани

Провикна се Желю, Желю сгоденика:
- Черней, горо сестро, двама да чернейме -
ти за твойто листе, аз за мойта младост,
зарад първо любе - Митра сгоденица.
Твойто листе, горо, пак ще да покара,
ала мойта младост няма да се върне,
зарад първо любе - Митра сгоденичка.
- Кальо, Митро, буля, пуста сгоденица,
сватбата ти иде, къщи не мазани.
Че отиде Митра пръст да накопай,
че се съборила бялата пръстница,
че затрупала Митра сгоденичка.
- Кальо, Митро, буля, пуста сгоденица,
сватбата ти иде, дари не редено,
дари не редено, двори не метено,
двори не метено, столи не редено,
столи не редено, софри не заредени...

 

Аспарухово, Провадийско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ). В селото вярват, че песента е по местна случка; песента използва гледната точка на момъка, чиято годеница е загинала, а началото заето от известната "Черней горо". (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011