* * *
- Що ми се, Пенке, хвалеше,
Пенке ле, дюлбер габровко,
че ми виното не пиеш,
виното и ракията?
Пенка Ивану говори:
- Либе Иване, Иване либе,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
защо на вино мириша,
на вино и на ракия -
снощи ни гости дойдоха,
мене ме наште пратия
червено вино да точа,
и върла бистра ракия,
син съм си сукман заляла,
затуй на вино мириша,
на вино и на ракия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011