* * *
- Карамфил бяла Радо льо,
мари, ти пък ми се хвалеше,
че не пиеш вино червено,
защо на вино миришеш,
на вино и на ракия?
Рада Ивану думаше:
- Иване, първо любе ле,
като ме питаш, да кажа,
да кажа да те не скрия.
Снощи съм гости имала,
дур двайсетмина дружина, (2)
начело с Велко войвода,
че слязох в мази дълбоки
да точа вино червено,
че ми свещта угасна,
че си ръцете изпръсках,
ръцете до вравелите, (2)
пръстите до пръстените.
Затуй на вино мириша,
на вино и на ракия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011