* * *
- Станко ле, мари, хубава,
ти нали ми се хвалеше,
че го виното не пиеш,
виното и ракията,
пък ми на вино миришеш,
на вино и на ракия?
- Байне ле, бате Иване,
снощи ни гости дойдоха,
гости от Малко Търново,
мене ме мама проводи
долу ле, в магазията,
да точа вино червено
и върла бистра ракия.
Духна ми вятър ветрушка,
че ми кандилят угаси, (2)
че се със вино изпръсках, (2)
по кникавата престилка,
затуй на вино мириша,
на вино и на ракия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011